|
|
Обичам те, обичам те, обичам те!... Бих го повторила и сто пъти, бих го извикала на целия свят, без да се срамувам от чувствата си.
Обичам те, нима не виждаш - любовта просто извира от очите ми, от погледа, от усмивката ми, от всяка фибра на тялото ми... Отказвам се да се боря повече с това, отказвам да вървя против себе си, против собствените си чувства...
Помниш ли, когато ме попита колко много те обичам?... Е, кажи ми, как да отговоря на такъв въпрос? Как?! Та чувствата не могат да се мерят с нищо - нито с литри, килограми, метри, нито с каквато и да е друга мерна единица. Те просто се чувстват - със сърцето, с душата и дори с ума, мислите...
Но те те карат и да страдаш понякога, изгарят душата и мислите ти, прояждат вътрешностите ти... Това се случва и с мен сега, в този момент. Болка и щастие се преплитат в едно хаотично кълбо от чувства. А то така ме е оплело, че и в главата ми е пълен хаос. Единствено ти, мили мой, можеш да ме измъкнеш от него, стига да пожелаеш...
Кажи ми, скъпи, какво съм аз за теб? Кажи, чувстваш ли и ти това между нас - тази тънка и невидима, но така здрава връзка, която чувствам, че ме държи до теб, която не ми позволява да погледна друг... Кажи, моля те, нима не го усещаш?...
|
